История

Древен Египет

Древният Египет е многовековна държава, разположена в Северо-Източна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С “Додинастичен период на Египет”, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания — номи, възникват две големи политически обединения — Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр. н. е. В 30-28 век пр. н. е. започват стълкновения със съседните племена: кушити (нубийци) — на юг, с либийци — на запад и номадите от Синайския полуостров — на североизток. През 18-16 век Древният Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет. Египет е държава, която история ще бъде вечна. Никоя държава няма такава история, богове, пирамиди, мумии и други.В Египет е и най - голямата река в света - Нил. Древен Египет ще остане вечен от поколение до поколение наред. Бъдещите фараони и богове сте вие и пазете историята за държавата си.


Старо Царство
Преходът към основаваща се на земеделие и скотовъдство произвеждаща икономика се осъществява в долината на р. Нил още през VI хилядолетие пр. н. е. Цялата икономика на древен Египет била зависима от иригационните съоръжения и въпреки че тяхното изграждане и поддържане изисквало огромен разход на труд, щедрата нилска земя се отплащала пребогато с даровете на своето плодородие. С увеличаването на площта на култивираните терени около многобройните локални иригационни системи постепенно нараствала и гъстотата на населението в Нилската долина. Достигнатата висока степен на развитие на земеделско- скотовъдната икономика създала предпоставки за ранното възникване на цивилизацията в Египет. През IV хил. пр. н. е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40; половината от тях се намирали в района на делтата на Нил (Долен Египет), а останалите- на юг по протежението на долината на реката (Горен Египет). В хода на непрестанните конфликти и междуособици тези първоначални държавици, традиционно наричани номи, се обединявали, по- големите поглъщали по- малките и накрая Горен и Долен Египет се превърнали в две големи царства, които започнали борба за надмощие помежду си. Около 3100 г. пр. н. е. царят на Горен Египет Менес покорил Долен Египет и поставил началото на единна древноегипетска държава. От тогава насетне като символ на това обединение египетските фараони носели една върху друга червената корона на Долен Египет и бялата на Горен Египет. С името на Менес започва и дългият списък с имена на египетски фараони. За да сложи някакъв ред в безкрайната поредица имена, в III в. пр. н. е. египетският жрец Манетон ги разделил на 30 повече или по- малко условни династии- това деление се използва и до днес. Предполага се, че Менес фигурира в по- късната писмена култура като обединител на Египет и основател на I династия под името Нармер.


Средно Царство
През 639-642 г. Египет е завоюван от арабите, водени от Амр ибн ал-Ас, а по-късно - от Османската империя. В условията на дълбока политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най- значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен- Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите- нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по- голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет. Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център- Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванския цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство- нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XX- XVII в. пр. н. е.). През това време управлението било в ръцете на фараоните от XI и XII династия.


Ново Царство
Начело на борбата срещу нашествениците застанали владетелите на Тиванския ном, които успели да наложат властта си над южната част на страната (XVII династия). Едва през първата половина на XVI в. пр. н. е. хиксосите били окончателно разбити и прогонени от Яхмос (Амосис) I, който се смята за основател на XVIII династия и на Новото царство (1567 г. пр. н. е.). Тива отново се утвърдила като столица на египетската държава, управлявана от фараоните от XVIII, XIX и XX династия в продължение на около 500 години (от XVI до XI в. пр. н. е.). Възстановявянето на държавното единство и укрепването на централната власт срещнало съпротивата на старата номова аристокрация, но фараоните се справили с недоволството с помощта на армията и служебната аристокрация от незнатен произход. Египет се превърнал в мощна военна държава, благодарение на огромната си армия с бойни колесници и многобройни отряди, благодарение на могъщият си флот.