УСТРЕМ

Ще отидем. Още утре ще отидем. Там, където спят мечтите ни -

от векове забравени.

Настъпи време на събуждане. Точно през май, 21-ви знак, в година 2010-та.

Утре  е това. Сега е  днес и още рано е.

Очакваме секунда първа на деня напиращ.

Сега сме  ти  и  аз  и... неизвестността.

Какво ще бъде утрото?

се питаме, преплели във очакване тела.

Бяло или черно, светло или тъмно?

Но ще отидем ние, без значение какво ще бъде утрото,

при нашите мечти, забравени от векове.

Мечтанията си ще пробудим, отворили очи от жаждата за сбъдване.

И времето определено е

със земния си ден, със месец земен и година.

До  предела  само да достигнем  аз  и  ти.

Там ангелски криле присвиха уморените мечти - под вихъра

на паралелни непознати светове, притихнали в очакване на  закодирания  час.

Забравата ще се стопи в предопределено време.

Това е  утре.  Тогава тръгваме.

Дъга ще хванем в първата секунда на деня напиращ

и по пътя разноцветен ще вървим.

До уморените мечти достигаме, преминали светлинните години  време.

Целуваме с очи крилата в сън унесени.

В телата си ги вплитаме и будим ги със земната  любов.

Във  време май, 21-ви знак, година 2010-та.

В едно сме  ти  и  аз  с мечтите сбъднати.