ИКАР

Откъсни се от земята,

от пагубната нежност на смолистите й длани

и полети с крилете на Икар –

да разсече кинжалът бронзов и дъгата,

и моята протегната ръка!

Поривът в сърцето на Икар

ще устои ли на човешкото привличане,

на протяжния ми взор

към връхчетата на тревите …

Откъсни се от Земята,

от тихите кафяви езера,

разливащи се върху милото лице

на земната Мадона!

И със безумна болка и копнеж

литни към най-сияйната звезда

дори да знаеш, че я няма,

че няма

         връщане

                   назад!