ЕЛА,

когато гледащите ми очи

в посоката към теб

все още виждат!

Ела,

преди да се затворят,

обвити във замръзнал пламък!

Преди да затанцува тялото ми –

огнен плащ в спокойния ти сън.

А след това –

след простата и ясна истина,

пристигнала в смъртта –

ще лумне кладата със нашите мечти,

илюзии

и рани от обичане.

Ела,

Когато вдигам нощната завеса

разсъбличам голотата си.

Когато неистово и лудо

пришпорвам черните коне –

към утрото

и те се разминават с белите коне –

задъхани и тръпнещи в галоп

към залеза –

и се препъват в нашите подхвърлени сърца.