Автобиография 
по Бранислав Нушич

(из "Предговор на автора")
          ...Познавах един виден наш учен, у когото страхът да не остави писмени следи след смъртта се бе превърнал в истинска мания.Той се беше отказал да пише каквото и да било и умря като признат учен, без да е написал нито ред през живота си. Ето това са главно хубавите и лошите неща, когато човек се остави да стане жертва на биографите. За това не е ли по-добре да си напишеш автобиография и да избегнеш по тоя начин всякакви възможни случайности.

(из "Q.B.F.F.F.S")
          ...Спомням си каква грешка направи редакторът на едно списание, който позволи на един професор да напише в неговия вестник "няколко думи" за учебника на свой колега. Той дори не предполагаше каква беля си е навлякъл на главата. Защото, след като веднъж даде място на критиката, трябваше да публикува и отговор на критиката, и отговора на отговора, и отговора на отговора на отговора и така нататък до безкрайност. Тия двама професори завладяха половината от вестника на нещастния редактор и години наред се обсипваха с нападки от неговите страници. Читателите започнаха явно да негодуват, абонатите връщаха вестника, редакторът си скубеше косите. Най-после, за да се спаси от това професорско бедствие, той спря вестника и се пресели в едно градче, в което нямаше професори. Предварително обаче той поиска лично от министъра на просветата гаранция, че няма скоро да се открива гимназия в това градче.
          Много по-практичен в това отношение е бил един американски редактор, който, за да се предпази от подобни възможности, поставил под името на вестника си следното подзаглавие: "Вестник за всякакви обществени въпроси освен професорски спорове".