Моят роден град Кърджали
Селищен живот по тези места е имало още преди 6 хилядолетия. Открити са следи от праисторическа, тракийска, римска, византийска, средновековно-българска и късно-османска култура. Първите исторически находки са свързани с тракийското племе коелалети.
През I век то е покорено от римляните. След това идва славянското племе смолени. През средновековието често преминавало ту в български, ту във византийски ръце.
Българското присъствие се доказва от разкритата в кв. Веселчане уникална трикорабна българска базилика от XI-XII век. Този квартал е остатък от средновековния български град Мъняк, със строителство, подобно на това в Преслав, Месемврия и Търново.
През XIV век селището е превзето от турците, а през 1379 г. идват колонисти от Мала Азия.В средата на XVII век владетел на селището е бил Кърджи Али - голям военачалник. Предполага се, че от него е останало днешното име на града.
През XVIII век тук са се организирали свирепите кърджалийски банди, разсипали не едно и две цветущи български селища. Януари 1878 г. донските казаци на генерал Чернозубов освобождават града, който след Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия.
През 1886 г. е даден на Турция като компенсация за Съединението (1885). На 8 октомври 1912 г. отрядът на полковник Делов освобождава града. Постепенно Кърджали се превръща в център на цветната металургия у нас.
НАЧАЛО
