К О Р У П Ц И Я

 

Съдържание

 

1.      Дефиниции на корупцията

2.      Причини и фактори на корупцията

3.      Сфери на разпространение на корупцията

4.      Корупция в сферата на обществените услуги

5.      Мотивация на корупционно поведение

6.      Библиография

1.      Дефиниции за корупцията

 

Корупцията е обществено явление, което е познато на човечеството от хилядолетия. В последните години то отново е обект на интензивно обсъждане в публичното пространство и се коментират многобройни случаи на корупция в различни обществени сфери. Независимо от това, макар да звучи парадоксално, все още липсва ясна и добре структурирана обществена представа за същността и характеристиките на това явление. Проблемът се усложнява и от отсъствието на категорична правна дефиниция на понятието “корупция”, макар че то се използва като официален и законов термин.

 

Значението на понятието “корупция” е етимологически свързано с латинската дума “corruptio”, която буквално означава “разваленост”, “изхабеност”, “лошо състояние”. Второто значение на думата се свързва с “лъжливост”, “подкупност”. “Тълковният речник на българския език” влага подобен смисъл в термина “корупция”: “поквареност на длъжностно лице; продажност”. Тази интерпретация е най-близко до ежедневното разбиране на корупцията от масовото съзнание, но тя е твърде обща.

 

В българското законодателство няма правна дефиниция на понятието “корупция”. В изготвената от Съвета на Европа Гражданска конвенция за корупцията, открита за подписване през 1999 г., се дава следното определение на термина “корупция”:

 

 

В приетата от Съвета на Европа Наказателна конвенция за корупцията са посочени и различни категории лица, които тази конвенция визира като субекти на потенциални корупционни действия:

 

3.      Служители на международни организации и членове на международни парламентарни събрания.

4.      Съдии и служители на международни съдилища.

5.      Лица, които изпълняват ръководна работа в частни юридически лица.

 

В контекста на тази дефиниция реализацията на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента: 

 

а) служител (или група служители) в обществения сектор (в широк смисъл на думата, включвайки и административни служители, политици, магистрати, заети в бюджетната сфера на услугите и други);

б) дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по усмотрение);

в) злоупотреба с публична власт от страна на служителя;

г) извличане на лична или групова полза (финансова, материална услуга) от служителя/служителите.

 

В зависимост от вариациите на тези елементи се различават и разнообразни типове, форми, мащаби, механизми на реализация на корупцията.

 

2.      Причини и фактори на корупцията

 

Корупцията процъфтява, когато институциите са слаби, а действието на пазарните механизми в икономиката е ограничено. Тя се проявява там, където користният интерес намира благоприятни възможности и предпоставки за реализация. Най-простият модел, описващ факторите, влияещи върху корупцията, е:

 

 

Там, където има власт и възможност за свободно упражняване на произтичащите от нея влияния и правомощия, съществуват предпоставки за възникване на корупция. Упражняващият власт е ценен в качеството си на фактор, който може да задоволи някакъв частен интерес или да осигури доход.

 

Като обществено отношение корупцията се проявява във форма на нерегламентирана социална размяна. “Корупционната цена” (големината на подкупите) се намира и в пряка връзка със стойността на очакваната изгода. Механизмите на корупционно поведение се различават и в зависимост от служебния статус на овластените лица, който по правило е тясно свързан с притежаваните от тях правомощия и власт. Принципът тук е: ”колкото по-висок етаж от йерархията обитава един служител, толкова по-голям е мащабът на извършваната корупционна сделка”. В този смисъл корупционните действия могат да се разглеждат като специфични икономически взаимоотношения, от които в повечето случаи и двете страни имат интерес. Те са алтернативни на легалните пазарни механизми, ерозират нормалните икономически отношения и деформират критериите за ефективност на икономическите решения и действия.

 

3.      Сфери на разпространение на корупцията

 

Корупцията може да бъде открита практически във всички сфери на обществения живот. Тя е комплексен феномен. Проявите на корупционно поведение имат своя специфика в зависимост от конкретната област, в която се реализират. От тази гледна точка най-често се разграничават няколко основни сфери на проява на корупционни практики: държавната администрация (правителство, държавни ведомства, местни органи на властта и други), политическа корупция (парламент, политически партии), в съдебната система и правоохранителните институции (съд, прокуратура, следствени служби, полиция), в сферата на обществените услуги (здравеопазване, образование, социално подпомагане и други), в частния сектор (транснационални компании, местни бизнес организации, медии и други), в третия сектор (граждански сдружения, неправителствени организации и други).

 

·        Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор. Институциите и структурите, чрез които се реализират основните функции на държавата, в най-голяма степен са засегнати от корупция. Най-сериозната предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частния и публичния интерес на овластените служители. В случаите, когато легалните механизми в публичния сектор не действат ефективно, корупцията се явява като предпочитана, а понякога и единствена алтернатива пред гражданите. Всеки успешен акт на корупция усилва и насърчава увереността, че това е “нормалният” начин за постигане на личните цели. 

 

Таблица 1. Оценка за сферите с най-високо разпространение на корупция (% на посочилите всяка една от сферите)

 

Сфера на разпространение	Май 2004	Май 2005
В митниците. Сред митническите служители.	32.2	52.0
В съда. В съдебната система. В правосъдието. Сред адвокатите.	22.5	43.9
В системата на МВР (в т.ч. в КАТ, в следсвието).	21.6	29.6
В системата на здравеопазването. В медицината. В НЗОК. В ТЕЛК.	25.6	28.6
Във висшите етажи на властта (в парламента, в президентството, в правителството).	28.1	27.6* 27.9**
Сред политическия елит		2.6***

* Разпространение на корупцията в правителството/сред министрите, сред зам. министрите;

** Разпространение на корупцията в Народното събрание/сред народните представители;

*** Разпространение на корупцията в президентството/сред служители в президентството;

Източник: СМК на Коалиция 2000

 

За разпространение на корупцията в България през последните години оказват влияние и някои допълнителни фактори като икономическата криза, недобре регламентираната приватизация на огромна по обем държавна и кооперативна собственост, сривовете във финансовата и кредитната система, рязките организационни и кадрови промени в администрацията, съдебната власт, полицията, контролните органи, сковаващият лицензионен режим и други.

 

4.      Корупция в сферата на обществените услуги

 

Корупцията в сферата на обществените услуги (здравеопазване, образование, социално подпомагане и други) също се възприема като широко разпространена. Данните от проведените социологически изследвания показват, че корупцията се превръща в нормална практика за здравните заведения в България. Основна форма на корупция е заплащането на безплатни медицински услуги непосредствено на лекаря, здравния работник или на подходящ посредник. Възможности за корупция съществуват и при определяне на решенията на ТЕЛК или военно-медицинските комисии. Корупцията се оценява като висока и в сферата на образованието и особено във висшето образование.Най-видими са случаите на корупция при завишаване на оценки при полагане на изпити, при получаване на предварителна информация за изпитни теми. Като скрита форма на корупция се възприема и насочването на ученици и кандидат-студенти към вземането на частни уроци от определени преподаватели.

 

Таблица 2. Оценка за разпространението на корупцията сред някои социално-професионални групи.

(Според Вас, доколко широко е разпространена корупцията в следните групи?)

 

Относителен дял на отговорилите “Почти всички и повечето са въвлечени в нея” (%)
Социално-професионални групи	Май 2004	Май 2005
Митнически служители	71.8	73.3
Съдии	51.8	59.6
Полицейски служители	50.7	57.7
Прокурори	52.0	59.9
Адвокати	53.5	60.0
Народни представители	39.2	58.5
Следователи	43.1	53.6
Министри	35.5	52.7
Данъчни служители	41.8	51.9
Лекари	53.3	48.8
Политици и лидери на пол. партии и коалиции	32.0	52.3
Бизнесмени	40.4	51.9
Служители в министерства	36.9	44.2
Кметове и общински съветници	24.4	42.6
Общински служители	30.1	39.7
Административни служители в съдебната система	36.3	37.7
Банкери	29.6	35.7
Преподаватели или служители в университети	28.8	32.7
Представители на НПО	14.3	22.0
Журналисти	9.9	13.7
Учители	8.8	12.6

Източник: СМК на Коалиция 2000; Омнибусни изследвания на Витоша рисърч.

 

5.      Мотивация на корупционното поведение

 

Някои от типичните мотиви са:

 

Желанието на хората да получават някакво специално отношение или допълнителна услуга, при което предлагащият подкуп иска нещо повече от това, което му се полага (например специални грежи в болнично заведение).

 

5.1. Стремеж да се “надхитри” тромавата бюрократична машина и да се получи търсената услуга в максимално съкратен срок, да се “спестят нерви” и “ходене по мъките”.

5.2. Търсещият услуга може да бъде лишен от потенциала сам да се справи с дадена ситуация и поради тази причина прибягва до даване на подкуп (например практиката сред отделни студенти да “купуват” своите изпити и дипломи).

5.3. Реализиране на изгодни икономически операции чрез “заобикаляне” на регламентираните процедури (контрабанден внос/износ, спечелване на приватизационен търг, получаване на изгоден кредит и други).

5.4. Предоставяне на преференции на частни политически или нестопански организации (разпределяне на субсидии, финансиране на определени проекти и други).

5.5. Реализиране на определени лични изгоди (назначаване на определена длъжност, получаване на социални помощи без основание и други).

5.6. Стремеж да се избегне отговорност. Този случай е най-често срещан, когато се иска нещо “в нарушение на закона” (благоприятно съдебно решение, “затваряне на очите” от контролни органи и други).

 

Разпространението на корупционните практики се подкрепя по няколко важни мотива:

 

Първо, представата за масовия характер на корупционните практики. Това води до убеждението, че корупцията е неизбежна, превръща се в норма на социално поведение на хората и дори се възприема като ефективно средство за решаване на частни проблеми.

 

Второ, усещането за безнаказаност на нарушителите, което е един от най-важните фактори за насърчаване на корупцията.

 

Трето, отсъствието на легални канали за социален просперитет стимулира възпроизводството на корупцията сред служителите на обществения сектор.

 

Четвърто, страхът насърчава прокорупционни нагласи, което е сериозно социално-психологическо препятствие в борбата с корупцията. Често отказът от включване в корупционни практики се санкционира от другите участници в тях. Един друг аспект на усещането за несигурност, свързан с корупцията, е липсата на гаранции и защита на подчинен, който подава сигнал за корупция на висшестоящи.

 

Корупцията винаги е била определяна като устойчиво възпроизвеждащ се феномен в световен мащаб. Нейното съществуване не зависи от политическата ориентация на управляващото мнозинство, вида на конституционното устройство или географското местоположение на една страна. Като всеки феномен на отклоняващо се поведение корупцията не само представлява отклонение, но и генерира на свой ред нови форми на девиация.

Библиография

1.      Антикорупция, Коалиция 2000, 2003, София.

2.      Социологически проблеми 3-4.2002, Антоний Гълъбов.

3.      Юридически свят 2/2002, д-р Байчо Панев.

4.      Съдебна власт и корупция. Коалиция 2000/Съюз на съдиите в България, 2000, София.

5.      Борба срущу корупцията и злоупотребите в публичната администрация. Коалиция 2000/Институт за икономическа политика, 2000, София.

6.      Корупционни индекси на Коалиция 2000.

 

Автор: Д. Мавродиева

Това е статия от списание “Коснос” http://www.kosnos.com/