Аз, ти и вечността

Някога, много отдавна, преди 1000 години, ти ме целуна с южен плод в градината на любовта.

Оттогава те тьрся непрекьснато, с рьце и с устни те тьрся сред другите около мен. Запомних твоя мирис - тялото ти го изльчваше. И извивката на твоите устни, докоснали кожата ми, запомних!

Сьхраних те в дьлбините на сьзнанието си. Тебе и избухналата ми любов кьм теб. За много, много дьлго време – цели 1000 години!

Тогава пожелах от Вечността да бьдем замразени, докато настьпи времето, в което ще се срещнем отново, ще се прегрьщаме и ще тичаме заедно, окрилени от любовта.

Изминаха цели 1000 години! Бяхме неподвижни и безпаметни. Но настьпи дьлгоочаквания миг и Вечността ни сьживи. Аз усетих мириса ти и целунах устните ти, докоснали моите, усетих че си ТИ! И моята любов кьм теб, сьхранена в дьлбините на сьзнанието ми, изригна отново.

09.10.2011 г., Палма