Бяла лястовица

на Соня Пейчева

Къде си, приятелко, моя бяла лястовице?

Не те виждам, но чувам твоето напевно чуруликане

и плясъка на волните ти криле.

Над града с антична сцена блести любовта ти

подобно осми хълм.

Огрява ме сребристото сияние и лъчистата светлина тук,

на хиляди километри от твоето родно гнездо.

Обичам твоя глас. Обичам българските думи

от устните ти на жена.

Говориш ми, говоря ти и аз –

за силата на любовта и вечното приятелство.

Виж първите ми стъпки – уверени в посоката към теб,

моя лястовице бяла, с образ на жена.

Дочувам твоя глас, и плясъка на белите криле дочувам.

Разкъсват те мъглявината с облаци дъждовни.

Изгрява слънцето. Долиташ ти, присвиваш

белите криле на рамото ми, уморена,

но топлеща ме със любов.

И твоят глас, със българските думи,

отново вдига ме и влива бялата надежда.

Тук няма лястовици бели. Тук има чайки бели,

над мен кръжащи във спокоен полет, носещ ми утеха.

А мойта бяла лястовица – ти си!

С бялата надежда и любов!

От далечната страна дочувам твоето послание:

“Ще издържиш! Мъглата вдига се,

изгрява слънцето за моя полет – към теб”.

Огряват се криле на лястовица бяла.

Дочувам твоя глас за силата на любовта

и вечното приятелство.

Прегръщам бялата надежда, долетяла отдалече,

с белите криле.

Ти бяла лястовица си за мен!

Сега тук тихо е, небето гасне,

и сенките на твоите криле докосват ме

с любовен шепот от устни на жена,

изчезнала във здрача син.

Но утре с първите лъчи отново ти ще долетиш,

защото те обичам!

03.06.2011 г., 23:10 ч.

Palma de Mallorca