Февруарски сняг

Снежинка кацна ми на рамото

и заговори с ледено гласче.

Зтоплих я със дъх и със усмивка.

Попитах тихо: „Кой изпрати те при мен

във този снежен февруари?“

„Небесата изпратиха ме -

мен и другите снежинки.

Тъй дълго ний летяхме до Земята

и любовта донесохме

върху кристалчетата бели.

От Небесата любовта –

чистата, неземната любов!

За да ви топли на Земята

в този снежен февруари!

        .......

Вали снегът.

Навред покри със бяло

и пречисти нашите души.

Трептят снежинки бели и кристално чисти

върху всичко в този свят.

Бели са възвишенията, дърветата,

скалите,сградите и камъните –

всичко е бяло!

Бели са нашите въздишки.

Бели са и нашите надежди.

И думите са бели! Думи за любов.

Боже мой, пак вали снегът –

сякаш нещо хубаво да ни каже!

05.02.2012 г.