Проглеждане

Без сила - пълзешком назад отстъпваш,

с поглед - мътна пяна.

Без надежда обикаляш в кръг без край

и без начало. Без поглед.

Монотонно обикаляш - без глас, без слух,

без очи - върху земята паднали. Не виждаш

връхчетата на тревите.

Не чуваш пукането на житните кълнове,

ромона на ручея, приспивната песен на щурците.

Къде са любовните думи? Шепнеха ги

устните някога, когато беше жив със силата

на любовта.

Сега си ням.

Сега си глух.

Сега си сляп.

Празно.

Бездиханно.

Пустош в затворения кръгов

лабиринт.

Спри! Крачка встрани. Извън кръга си.

Разкъсана е дяволската примка.

Отварят се очите. Проглеждат. Гледащи очи с

поглед напред и нагоре.

Разтварят се цветчетата. Птиците волно

летят.

Шумят върбите. Трептят брезовите листа -

танцуващи зелени перли.

Живи очи. Гледащи отражения на виолетови изгреви и огнени

залези върху

непресъхващите води на Марица,

понесли силата на  ЖИВИЯ  ЖИВОТ.