ПЛОВДИВ

На хълма древността говори с устните на най-високата скала. Любимо място, от което гледаме града.

В пробуждането утринно, в сътворението на деня и в гаснещия залез.

ПЛОВДИВ — все по-красив е вечният ни град!

Безмълвни и притихнали, заслушваме се в думите с гранитените устни на скалата древността шепти. И корените на дървото, дълбоко врязани във камъка, говорят. За вечните неща — за Любовта и Щастието, за Светлината на Всемира, за Земята една под Слънцето със ярка светлина. Ръцете ни докосват отпечатъци от устни по скалата. Тъй много са и по листата, затрептели върху клони разлюляни от вятъра, дошъл със Древността. На хора устни, живели в този град отдавна, в отминалото Време. От полъха се съживяват и запяват мантра на Великата хармония - за раждането на Живота, за силата на Любовта и Истината.

До най-високата скала на хълма се изкачваме. На мястото любимо спираме. И гледаме града на древен, заслушани във шепота на съживени устни. На хората, обичали се някога. Родени и живели тук.

Под нас — града, потънал в светлина.

Прегръщаме го със очи - избистреният взор пронизва Времето. Обветрени надежди с вяра му изпращаме. От горе. От върха на хълма. Където с древността се срещаме, която носи ни нещата вечни. След нас ще идват бъдещите хора. до най—високата скала и старото дърво ще се изкачват. Притихнали ще слушат думите от устните ни съживени и запечатани с целувки върху камъка.

Отронили се думи в тишината - за нещата вечни. За раждането на Живота, за силата на Истината и на Любовта!

За мен,

за теб,

за всички нас

е песента на хълмовете

в древния ни град.

От век на век — не глъхне песента... Запазила се през годините на щастие и мъка...

За силата на Светлината пеят хълмовете,

доброто съхранила в отминалите мрачни времена.

Запяваме със тях във утрини и в късни вечери,

в забързани и във спокойни дни запяваме,

прегърнали вековния си град

с гърди, издишали отровен въздух.

Прогледнали с очи,

до вчера помътнели, засипани от пепел и талази дим.

Очи — доскоро с белезникав цвят -

една безизразна мътилка,

сега са бистри,

с цвят на Светлината.

Заспиваме и се пробуждаме от песента на хълмовете

в града ни стар като света.

И все по-нов и млад

със моите,

със твоите,

със нашите

мечти и вяра

в силата на СВЕТЛИНАТА!