СЕГА

Сега, когато другите ги няма,

когато няма го крайморският повей

и ромона на леките вълни не чуваш,

до теб съм аз.

Като въздишка,

като стон безшумен,

като роса –

по устните, очите и лицето.

Това съм аз –

 въздушно лека и прозрачна.

Сега, когато ти си тук,

 а другите ги няма.

В един далечен град –

 безпаметен и безначален –

 без морски изгреви

 и без вълни,

 без полета на чайките,

 изчезнали нанякъде,

 без ситния крайбрежен пясък…

Сега, когато само аз съм тук,

 те галя със въздишка –

 задъхан стон, дихание със цвят

 на морско синьо,

 по устните, очите, по лицето…

Милувка с дъх на житен сноп,

 със шепот на криле –

това съм аз.

Безпаметна и безначална.