За Моника

от Катерина и Петко

Мисълта ми към теб се носи от повея на вятъра,

разлюлял златните жита на беломорска Тракия.

От клоните на вековните борове

се люлее песента ни българска за теб.  

Няма нищто невъзможно за  Моника,

пронизано от погледа на сините й очи

и обветрено от златистите й коси.  

И нищо друго не е от значение,

щом ти си тук до нас в тази далечна страна Испания.

Към небето отново гледаме и те виждаме -

една звезда, изгряла за българите – бляскава и лъчиста.

Атлазено сияние е Моника в небето над нас.

Небето на надеждата!

15 юли 2011 г., 11.30 ч.

A Mónica
                                                           Katerina y Petko

Mi pensamiento de que es asumido por la brisa del viento,
ondulante trigo de oro de Tracia del Egeo.
De las ramas de los pinos viejos
swing de nuestra canción de Bulgaria para usted.
No imposible nunca para Monica
mirada penetrante de sus ojos azules
y vientado de su pelo dorado.
Y nada más importa,
cuando usted está aquí para nosotros en esta lejana tierra de España.
Mira al cielo de nuevo y ver que -
una estrella se había levantado de los búlgaros - brillante y radiante.
Monica es brillo satinado en el cielo encima de nosotros.
El cielo de la esperanza!

15 de julio 2011, 11:30