М И С Т Е Р И Я

Бяла, крехка свещ.

И мрак, покрил телата с кожа восъчна.

Очакване.

На тайнството.

То спи. Във нощна тишина!

Запалването на свещта го буди.

Една едничка свещ –

тъй бяла и тъй крехка…

И светлина… Обгърнала телата светлина

Тела със кожа восъчна.

Разлива се по кожата,

Блести в очите и восъка стопява.

Мистерия витае в мрак

И диша с огънче на свещ.

Мистерия във клетките на плътта прониква.

Огромни зеници изпиват

танца луд на пламъка.

Извива се езичето над бялата

и крехка свещ.

Така в екстаз се вие тялото.

Движения магически.

Любовен транс.

И женско съвършенство

в танца на нощта.

Виталност на трептящи форми.

И взор на мъжките очи,

пронизващ блесналата плът.

В танца луд край пламъка на бяла крехка свещ

Мистерия.