Устни

Виждал ли си устни с бразди, прорязани с бръснач от времето отминало?

Виж моите. Загледай се във тях.

Безмълвни и потръпващи, ще ти говорят

за отминалите пролети и зими.

Целувай ги с прекъсване насечено и много дълго прилепвай твойте гънки върху моите -

кафяви прорези, закътали дълбоко горчива празнота. Усещаш ли вкуса стипчив на болката, премазала ме

всеки път при свършването на живота ми?

Изпий я, с отпечатъците на лета и есени отминали. На бавни глътки. Точно осем пъти преглътни!

Виждал ли си ръце, протегнати нагоре към

излитащата птичка на щастието,

с надежда да я сгушат?

Виж моите. Загледай се във тях. И здраво ги хвани, защото ще ти се изплъзнат, и ще полетят,

в догонване изпуснатото щастие.

Разтворило се вече щастие в кафявата небесност на безкрая...