РАЗПЛИСКАНИ ЖЕЛАНИЯ

Топъл джаз – гласът на Лиса Стенсфийлд в полунощ.

Отново те сънувам…Но сън ли е това!?

С очи затворени аз виждам теб –

очите, устните, лицето цяло.

И както винаги ти идваш. Предчувствам те…

И твоето проникване във мен предчувствам.

Това не може да е сън! Това е унес в реалността

със чувствено дихание от устните ти.

И твоят дъх, със силата на ”бяла прана”,

издига ме нагоре. Завихря тялото унесено

в спирала от желания, достигнала върха

и после бездната пронизала.

Отворила очите ми спирала, за да погълнат твоите –

от нежност отмалели. Такава нежност –

сърната би могла да им завиди!

Поглъщам и дъха ти, който ме завихря с топла лудост.

И носи ме на нагоре,

все нагоре – далеч от другите,

които “бдят” над нас и шепнат:

 “Любовта е грях”,

за да достигнем недостигнатия връх,

от нас “Желание” наречен.

А после…надолу в бездната – все по-далеч

от всички, където спряхме и

заплувахме във страстен грях

по езерна вода с разплискани желания!