Мечтата на рибаря

Захвърли във морето младият рибар последна мрежа,

с въздишки мъжки и печал оплетена.

Изтри сълзи солени и потта от челото обветрено.

Потъва мрежата. Потъват и мечтите му -

оплетени рибарски нишки,

до дъното, до морските звезди достигащи.

Последна мрежа във водите морски,

удавили пропуснатото щастие.

Една единствена мечта се носеше по сините вълни –

за малката, за нежната жена,

която със любов да го дари.

………………………………

Игрива златна рибка в мрежата запърха

пред погледа учуден  на рибаря.

Прошепна й: „Бъди жена за мен

и в радост, и във тежки дни!”

Дочу тез думи рибката,

и се изпълни на рибаря мъжката молба.

Пое я с топли длани

и с целувка разтопи той

слюдата сребриста.

Целувка нежна от устни тръпнещи

и закопнели за любов.

……………………………….

За вас това е детска приказка,

за мен е истина житейска.

Сбъдна се мечтата на рибаря –

рибка златна във жена превърна се.

Жена – със нежност топла и с любов.

За него, за мъжа, за младия рибар.

И рибката му заговори с нежен глас:

„Рибарю мой, благодаря ти!

Спаси ме в бурното море,

задавена в солените води!

С любов ме съживи!

От рибка мятаща се без посока

превърнах се в жена

и все по-жива ставам,

топлейки се в дланите ти мъжки със любов”.

30. 12. 2010 г.