С мирис на смолата
борова е тялото на моята РОДИНА.
С осанката на КАЛОЯНОВАТА
царска дъщеря.
Очи - с цвета на РИЛСКИ
езера.
Коси - развени житни класове
от златния тракийски вятър.
Карминени са устните със
дъх на отлежало вино,
изпяли песента родопска - до Космоса достигнала.
Това си ти, РОДИНО
моя -
БЪЛГАРСКА НЕЗАМЕНИМА
ЗЕМНА ТВЪРД!
С нозе на Белоногата
нагазваш изворна вода.
С усмивката на снажната
тракийка грееш.
От Дунав син до Черното
море,
от снежни Рила и Пирин
до гордия Балкан,
криле соколови разперил
над дивните Родопи.
Това си ти, БЪЛГАРИЙО,
тъй малка,
но с огромно топлещо
сърце, събрало гордите,
достойни българи - от векове до днес!
Свещена и незаменима - ДА ПРЕБЪДЕШ!
С водите на спокойната
Марица,
със бурното море на
златните жита,
с Орфеевите древни
песни,
с на Евридика хубостта,
на БЪЛГАРИТЕ
С ЛЮБОВТА!
На българите, свързани здраво със своя род и РОДИНА!