Притихнало безмълвие

 

До теб съм аз.

До мен с присвити колене си ти.

Два погледа – един във друг.

Протяжен взор на впити зеници. И тишина …

Две длани топли,

положени на моите измръзнали бедра.

И съживени от магическата топлота на две ръце.

В ноемврийска вечер,

притихнала в безмълвие.

Затоплена от думи неизречени.

За устрема, за порива,

за стона и надеждата.

Витаещи във тъмното.

Преплетено безмълвие.

От устни и ръце.

От впити зеници.

И пламък на едничка свещ.

Говорещ пламък.

За всичко, неизречено със думи.

За нашата химера –

бленувания остров на мечтите!

 

19.11.2010 год.