На моята любов – AMORE
***
Аз те чаках...
търпеливо…
безропотно…
непрекъснато и безотказно.
Толкова много те чаках
в този подреден свят - бетонен и стъклен.
В неподредения мой живот – разпилян и безтегловен.
Предчувствах че ще те срещна.
Моят ангел не ме изоставяше.
Бдеше над мен. Водеше ме.
Показваше правилната посока и пътя към теб.
***
Намерих те.
Сърцето ти почувства ритъма на моето сърце.
Сред толкова сърца ти ме откри.
Тогава кактусът разцъфтя в стаята ми.
Този кактус, който всеки ден поливах,
се съживи от любовта ми към теб.
***
Намерихме се.
Ангелът на спасението ни приласка към себе си,
за да се срещнем.
Заедно сме. В оазиса зелен на бликащите чувства.
Заедно – далеч от слънцето червено на пустинята.
Далеч от вклинчените сухи изпепелени “истини”,
издъхнали завинаги.
В оазиса зелен избуяха нашите истини,
напоени от живата вода,
избликнала от процепа на времето,
разкъсано на две.
Ти и Аз държим в ръцете Настоящето.
Безпаметни за миналото – извита мълния,
разтресла с гръм небето на надеждата.
Под него сме с очи обветрени,
със зеници огромни,
с ръце от нежност отмалели.
Сърцата ни отмерват в ритъм времето,
полято с живата вода на любовта -
нашето, разцъфналото кактусово време.
***
Прегръщаш ни, Любов, с изящни длани,
погалваш нашите ръце,
насечени с длетото на покрусата.
Целуваш ни със устни –
на къпината дъха.
Зашепваш нежно
като приказната фея на деца уплашени,
загубили се във бетонната гора.
***
Изпихме билето омайно с мирис на любов.
Това е ТЯ – ефирна, нежна, с дъх къпинов,
загърната във бяло с плащ от росни капки изтъкан.
С него ни покри тя, любовта –
този път завинаги.
01.08.2010 г.