На моята любов – AMORE

 

***

Аз те чаках...

търпеливо…

безропотно…

непрекъснато и безотказно.

Толкова много те чаках

в този подреден свят - бетонен и стъклен.

В неподредения мой живот – разпилян и безтегловен.

Предчувствах че ще те срещна.

Моят ангел не ме изоставяше.

Бдеше над мен. Водеше ме.

Показваше правилната посока и пътя към теб.

 

***

Намерих те.

Сърцето ти почувства ритъма на моето сърце.

Сред толкова сърца ти ме откри.

Тогава кактусът разцъфтя в стаята ми.

Този кактус, който всеки ден поливах,

се съживи от любовта ми към теб.

 

***

Намерихме се.

Ангелът на спасението ни приласка към себе си,

за да се срещнем.

Заедно сме. В оазиса зелен на бликащите чувства.

Заедно – далеч от слънцето червено на пустинята.

Далеч от вклинчените сухи изпепелени “истини”,

издъхнали завинаги.

В оазиса зелен избуяха нашите истини,

напоени от живата вода,

избликнала от процепа на времето,

разкъсано на две.

Ти и Аз държим в ръцете Настоящето.

Безпаметни за миналото – извита мълния,

разтресла с гръм небето на надеждата.

Под него сме с очи обветрени,

със зеници огромни,

с ръце от нежност отмалели.

Сърцата ни отмерват в ритъм времето,

полято с живата вода на любовта -

нашето, разцъфналото кактусово време.

 

***

Прегръщаш ни, Любов, с изящни длани,

погалваш нашите ръце,

насечени с длетото на покрусата.

Целуваш ни със устни –

на къпината дъха.

Зашепваш нежно

като приказната фея на деца уплашени,

загубили се във бетонната гора.

 

***

Изпихме билето омайно с мирис на любов.

Това е ТЯ – ефирна, нежна, с дъх къпинов,

загърната във бяло с плащ от росни капки изтъкан.

С него ни покри тя, любовта –

този път завинаги.

 

01.08.2010 г.