Ще минат пролети, лета и зими.

И есени ще минат.

Като въздишки в сънища несбъднати.

А нашата любов със сбъднатите сънища през май ще мине ли?

Понесена от златните води на нашата река – “Надежда”

ще доплува до бряг – бленуван и желан.

Тя никога не ще пресъхне – през пролети, лета и есени, и зими.

Водите й ще носят сбъднатите ни мечти и жажда за обичане.

През времето - напред – безспирно, безметежно

се носи любовта –

огненото кълбо на живота.

 

14.06.2010 г.