За любовта

Забравихме за любовта.

Сърдити и намръщени обърнахме й гръб.

Към нови хоризонти тръгнахме

с надежда да открием жадувания пристан.

А той се губеше безмилостно от взора на очите ни

и само безпокойството обгръщаше душите ни

в отчаяното търсене.

Вървяхме без посока към нашата химера.

Зад нас оставаха пропуснатите залези,

умора синкава и празнота.

Безпорядъкът в подялбата на устни и сърца оставаше.

Премрежваше се взорът към красивото.

В препускането безразборно,

в догонване на любовта се спряхме,

безсилни да я хванем.

Зад нас ТЯ гледаше ни със усмивка

от къщата на нашите мечти,

събудена от огъня на топлата камина.

Събра подхвърлените ни сърца,

притисна ги със длани топли

и запечата мъжката ти нежност

и безумната ми лудост

в сърцето си с ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ.

06.06.2010 г.