Попита ме: “Къде излитат нашите души,

когато думите от теб и мен задъхано преплитат се?”

Ето пълнолунието поглъща ги

и с целувка запечатва върху слетите души “безвремието”.

Тъгата ми по теб пулсира в лунната прегръдка –

безмълвен стон и вопъл в тъмнина и пълнолуние.

Когато ти и само ти прозираше копнежа ми по теб.

От твоите ръце кристална сфера взех,

поела думите и нашите души

преплетени във месеца “любов”.

30.05.2010