Гласът на тишината

Аз питам те, когато искам

да звучи гласа ти.

Когато искам времето със теб

да спре поне за малко …

Когато устните се впиват

и ръцете се преплитат -

с музика от думи.

В теб съм аз.

И ти във мен си.

Оплетени от Времето поспряло.

Не питам те „Защо?”

и „Докога?”

Без глас, с очи, ми казваш: „Тихо!”

 

11.12.2010 год.