[ATTRilBrvMus0] От езеторо до ATT001210 има стръмно спускане по морени, но последните няколко стотин метра са в клек! [ATTRdpKraDvd0] Пътеките и черните пътища около реката се губят. Кариерата в коритото на реката и последствията от нея са променили района. Старите пътеки по склона от/към Кръстатица са много приятни. [ATTRdpBchBch1] От ATT000539 до ATT001065 се върви по кози пътечки и през гората, но е без пътека. Според BGtopoVJ маркираната пътека върви по-ниско. В нея се включихме при точка ATT001065 и тя изглежда така: http://photo.argon.acad.bg/ksx/2009/rodopi-25/IMG_3326.jpg.html оттам до Бачковскич манастир пътеката е маркирана с червена маркировка (стара) и нова - синя. [ATTRdpLkiLki0] Спускането от билото към гр. Лъки е без пътека, много стръмно и опасно на места. Въпреки това гледките през цялото време са уникални! [ATTRdpYugBoo0] Внимание! Не успяхме да намерим как пресечем река Сушица от село Борово. Коритото на реката е изключително стръмно и недостъпно, същото се отнася и до реката (дерето) което се влива с нея. Повече инфо за преживяването ни тук: http://forums.acad.bg/viewtopic.php?f=13&t=107 [ATTRdpSnvBor0] От село Бор слезнахме до реката с цел да намерим пътека на отсрешния склон, която да ни отведе до село Три Могили. За съжаление такава пътека нямаше и се наложи да драпаме по баира нагоре, докато излезнахме на пътя. Имаше доста сериозни свличания и остри дерета, които правеха склона още по-недостъпен за вървене. Препоръчвам ви отсечката между селата Бор и Три Могили да си я направете по обиколния път ;-) [ATTPrnKamTvn0] Предния ден се разделихме с Ведрин и Нина, като аз отидох да спя (и да се обиря) на хижа Каменица, а те пренощуваха на Кукленското езеро. Уговорката ни с СМС беше на следващия ден да се видим на Тевното Езеро в 12:00. Станах към 8:30, пооправих се и малко преди 9 бях на път и твърдо уверен, че ще успея да стигна до обяд на Тевното. В увереността си реших да изпробвам една пътека от хижа Каменица до Тевното през Мозговишкото езеро около реката (ей така за разнообразие, не че знам изобщо нещо от Пирин). В GPS имах следа, а подобна пътека има отбелязана и на хартиената карта, така че провал не трябваше да има. Хванах пътеката северно от хижата, посока Спано поле и след около 2км се отклоних по река Мозговица на изток, следвайки следата от GPS-а. Пътека се забелязваше, махар и леко обрасла в гората. В един момент обаче пътеката се позагуби в близост до реката на около 1.5км от отбивката ми. Започна едно търсене, провиране и измушване между гигантски клекове. Прилагах тактики ту по реката, ту по южния склон на дерето, често попадах и на морени така плахо се придвижвах с надеждата, че ще успея. Междувременно успях доста да се поодера, налях си обувката в реката, но продължавах да напредвам. В един момент обаче стана непоносимо, особенно когато се изкачих до около 2150м н.в. и успях да видя какво ме чака - поне 1-2км пред мен САМО клек - висок и гъсто обраснал: http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/pirin01/day4/IMG_7055.jpg.html http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/pirin01/day4/IMG_7056.jpg.html http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/pirin01/day4/IMG_7057.jpg.html http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/pirin01/day4/IMG_7058.jpg.html Хвана ме силно яд, че няма да успея. Едновременно с това се почуствах сам и безпомощен. Хиляди мисли хвърчаха из главата ми, като най-правилната може би е, че ще трябва да се върна, а това означава повторно този ад от клек и газене из реката. Почна да ми става ясно, че с Ведри и Нина евентуално ще се видя чак в цивилизацията. Известих ги, че няма да се видя с тях повече и поех назад. След като дублирах одиранията си излязох на пътеката за Спано поле, където трябваше да реша какво да правя. В отчаянието си бързо реших да се прибирам към х. Яне Сандански, но реших да се изсиля отново и да не се връщам през х. Каменица, а продължих нагоре до разклона, като оттам планирах да слеза до въпросната хижа. Пътьом почна да ми примялва (не бях закусвал нищо) и само си мислих за хубава хижичка с биричка, да обаче транспорта от тази хижа до град Сандански не беше розов, допълнително как ще се прибера от Сандански до Пловдив в тия жеги... Както и да е, качих се до въпросния разклон, беше малко преди 14:30, а видях табела "заслон Тевно Езеро 2:30 часа". Бързо премислих вариантите и реших да се насиля към Тевното. Там отидох точно в 17:00 и като видях Ведри и Нина много, много се зарадвах. Няма да корегирам тази следа, понеже ми е добър урок за много неща, но силно и приятелски ви съветвам: не се забивайте в онова ужасно дере с гигантски клек. [ATTRdpPtkHdp0] Тръгнахме около 6:30 от селото. Пътеките са приятни и ясни. Важно е обаче да не вървите по следата между точки ATT000314 (временна постройка) и хижа Преспа (ATT000315) защото там яко се забихме в едни гъсти и дерящи гори с борове и хвойни :). След временната постройка хванете широкият път на ляво (запад) и не се подлъгвайте по кратките пътечки на дърварите. Имахме идея да качим връх Преспа (около 2000 н.в.), но нямахме време и го оставихме за друг път. В един ресторант на Хайдушки поляни (ATT000319) продават студена бира. Езерцата до хижа Момчил Юнак (ATT000320) са подходящи за къпане: http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/rodopi-17/IMG_3635.jpg.html. Сетне продължихме по пътя за село Проглед, а по пътя един пич от Чепеларе ни взе на стоп. [ATTRdpPtkPtk1] Разходка от селото до изоставената хижа Студенец (ATT000307). На връщане имаше огромни залежи от горси ягоди: http://photo.argon.acad.bg/ksx/2008/archive/rodopi-17/IMG_3606.jpg.html [ATTRdpPtkPtk0] Кратка разходка през църквата на село Петково (ATT000304) до другия край (на изток) на селото за около час спокойно ходене. [ATTRdpMmcPtk0] Родителите на Киро ни оставиха на асвалтовия път, малко след село Момчиловци. По туй време нещо GPS ми се побърка и не успях да запиша началото на следата. По пътя имаше една уникално сладка и ароматна дива череша (ATT000298), както и залежи от диви малини (ATT000299). Спускането към Петково направихме по тъмно, но пътеката беше хубава. [ATTRdpBkvLlk0] Сутринта към 8:30 тръгнах от вилата им. Отидох до Плочник, после прекосих пътя и дерето за да се кача на западния склон. Следвах следа на Киро, която беше трудно различима наяве - както по полянките, така и в гората. Забих се яко из едни гъсти шипки и паднали дървета - УЖАС. Докато вдигах шум, чук някво животно да идва към моя район и се умълчах. Познайте - бързо дойде един грамаден вълк (ATT000282), който на 5 метра от мен се ослуша (без да ме види) и после спокойно се върна назад. Продължих с мълчание около минута и продължих. Задължително не пробвайте следата до точка ATT000283, когато вече излезах на черен път идващ от по-ниското (Бойково). После продължих по билото до Лилково, после Ситово от където следвах маркировка от картата (Sitovo-Zlodur) до ATT000275. Оттам се слях в пътя си от предишния ден до Бойково. [ATTRdpAsnBkv0] Тръгнахме с Киро от шосето за Смолян, малко след Асеновград по билото. На Бяла Черква той се отклони към Храбрино и после към Пловдив, а аз продължих към Бойково, където ме очакваше Вилито (моя колежка от ПУ) и пренощувах във вилата им. Тази следа не бива да се следва между точки ATT000277 и ATT000279, където реших да пробвам един shortcut и яко се забих. Останалото е ОК.